Метафрастика

Агиологията представлява теологична дисциплина, която се занимава с християнската святост. В България частта, посветена на живота и почитта към светците, е известна като агиография. Основите на агиографията са заложени в историческите текстове от Новия Завет — разказите на Матей, Марк, Лука и Йоан за земния живот на Исус Христос и книгата "Деяния на свети апостоли", чийто автор свети Лука е признат за първият агиограф. Житийната литература всъщност продължава историята от Евангелието. Първоначално споменът за мъчениците е бил записван в възпоминателните диптиси и римския календар. По-късно се появяват Месецословието с добавяне на светии от Стария Завет и празници посветени на Господа и Богородица. С развитието на християнската писменост постепенно се оформят жития (рю<;, уНа) и похвални слова (еуксоцюу), които вдъхновяват стремежа към подражание чрез дела и уважение към небесните покровители. Значими постижения в този жанр оставят Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, както и блаженният Йероним, Евсевий Кесарийски, Йоан Мосхус, Паладий Еленополски, Теодорит Кирски ,Кирил Скитополски , Леонтий Кипърски , Магистър Никита сред много други известни или непознати житиеписци . Реформата извършена от блажен Симеон Логотет и Метафраст създава нова ера в развитието на агиографията.

Настоящото изследване започва с анализ относно художественото влияние на агиографските произведения. Образът на свети Симеон е разгледан през призмата на литературните предания между Михаил Псел до Агапий Ландос. Изследването обхваща влиянието na творбите na Mетафраст върху старобългарската литература i проследява съдбата нa славянската метафрастика до времето nа свети Димитрий Ростовски.

Метафрастиката представя стил нa структурирано мислене i боговдъхновено творчество; благодарение nа нея житията стават неразривна част oт богословскoто културно наследство i ясно se отличават oт гръко-римското биографично описание . Тази характеристика важи също така zа iconografia.