Невъобразимото: Опити по философия на образа

В момента сме свидетели на явното завръщане на важен аспект от западната култура - образа, в период, когато настойчиво се обсъжда и „завръщането на религиозността“. Концепцията за „Невъобразимото“ се стреми да изследва връзката между образа и свещеното, опитвайки се да улови тяхната съвместна интензивност. Този анализ е извършен през философска и културно-историческа призма, като основни обекти на проучване са произведенията на двама от най-провокативните автори на XX век - Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и творбите на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основните теми в контекста на „Невъобразимото“ включват въпросите за репрезентацията и нейната забрана по отношение на религията, взаимовръзките между изображението и формата или безформеността, а също така (не)изобразимостта както за общността, така и за индивида. Чрез тези идеи се оформя нова област - философията на образа. Тази философия трябва да стартира именно от концепцията за Невъобразимото.

Необходимо е да рискуваме срещу силния поток на хилядолетното наследство, което маргинализира образа до неговата роля като отражение само върху вечния архетип или духовната неизразима същност. Образът не представлява просто "отражение" на истината; той сам по себе си е истина – тялото-образ е самият свят дълбоко свещен.