Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението се основава на паралелен анализ на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните, авторът особено подчертава автографските надписи, тези с индивидуални особености и контролирани след време надписи. Този избор е обоснован от самата същност на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, откъдето произхождат; тоест те показват степента на романизация или хелинизация.

В раздела, посветен на автохтонната антропонимия, авторът установява, че начинът за именуване на дете е бил еднакъв в Тракия, Мизия и Дакия. Такова наблюдение със сигурност няма да затвори дебата относно броя и идентичността на древните езици говорени в района между Карпатите и Егейско море; въпреки това има своето място в контекста на тази дискусия.

Тъй като значението на класическите текстове често подлежи на интерпретация, те са преведени на френски език.