Прабългарите през V - VII век

Тази книга има за цел да представи историята и, в частност, археологията на прабългарите през периода преди разпадането на Велика България и формирането на Дунавска България и Волжско-Камска България. Използва се научният термин "прабългари" (от немски Urbulgaren) наред с оригиналния термин "българи" от историческите източници, тъй като той помага да се направи ясно разграничение между истинските българи - езичници и славяноезичните българи - християни след покръстването.

Изследването на историческите въпроси е извършвано дълго време и общо взето може да се смята за достатъчно добре осветлено благодарение на труда на множество поколения историци както от нашата страна, така и чуждестранни (обобщения при Бурмов 1968а; 19686б; Бешевлиев 1981а: 11-23; Божилов, Гюзелев 1999: 58-61). Историческият обзор тук черпи информация от тези проучвания. Все пак все още съществуват неясни и противоречиви аспекти по които са формулирани различни мнения, всяко от които притежава свои аргументи. Докато не се появят нови писмени източници, тези несъответствия запазват правото си да бъдат обсъждани. За по-добра прегледност присъствието на прабългарите в различните географски области в Европа е разгледано отделно със съответстващите археологически находки.

Ситуацията обаче с изследването на материалната култура е различна. Всички опити за надеждна атрибуция на паметниците към прабългарската култура са срещали трудности и несигурности. Някои остават предмет на спорове до ден днешен. Отчасти причините са обективни – докато етническата идентификация на паметниците принадлежащи към германските племена през периода на Великото преселение не поражда сериозни затруднения, то атрибуцията при степните тюрко-ирано-угорски племена често остава неопределена освен в редки случаи. Това произтича от техния подвижен начин живот, който води до сходство в материалната им култура, погребалните практики и религиозните вярвания. Тази близост е засилвана допълнително от сродството във произхода или използването на общ език между тях. Друга причина е отсъствието na централизирани политически образувания с ясни граници и стабилен политически център — условия необходими за развитието специфична материална култура.