Юлия Огнянова. Автопортрет за разпознаване

Юлия Огнянова е театровед и режисьор, родена на 22 февруари 1923 година в град Варна. Тя започва образованието си по медицина, но завършва ГИТИЗ в Москва през 1953 г., специализирайки "Театрознание" под ръководството на професор Павел А. Марков.

От 1957 до 1960 г. работи като драматург в Бургаския драматичен театър, а след това става режисьор в театър "Трудов фронт" (1960-1964). В периода между 1972 и 1975 г. е част от Театър 199, а между 1975 и 1978 – от Пловдивския драматичен театър. Нейната творческа дейност я отвежда извън България, където поставя спектакли в Италия, Франция, Латвия и Кипър.

Огнянова създава драматични представления въз основа на внимателно подбрани литературни текстове и акцентира върху кукления театър за възрастни с корени в народните традиции. По този начин тя иновационно развива нов жанр - театралната клоунада.

Преподава режисура на куклен театр във ВИТИЗ, а нейните ученици като Теди Москов, Мая Новоселска и Александър Морфов впоследствие играят важна роля в съвременната театрална реформа у нас.

Животът на Юлия Огнянова преминава през множество трудности; над нея тегне негласното правило да бъде забравена. Имена като Лена, Бора или Анна представляват недостъпния й личен свят както в живота си така и в литературата; всъщност те са проекции на значими български автори – Блага Димитрова, Георги Марков и Иван Пейчев - които я използват за вдъхновение без да разкриват истинската й самоличност.

Почти вековният живот на Юлия може да се разглежда като своеобразен документален свидетелство за времето. Дълбоко антиподом спекулацията със своята биография през различните периоди от живота си не трупа капитал от миналото си. Решава да направи публична равносметка едва когато прецени че вече няма полза от него. Именно затова тази книга разкрива непознатата страна на Юлия Огнянова: кара ни да погледнем по-дълбоко какво означава тя самата и какви стойности носи с себе си.