Конфуций и търсенето на пътя

Китайците смятат Конфуций за „най-великия учител“ и го почитат почти като божествена фигура. Той самият не се е разглеждал като теоретик, а по-скоро като мъдрец, който поставя реалистични цели.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр.Хр., известен с имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ в различните транскрипции, той непрекъснато обучавал хората около себе си на философията за познанието и стремежа към интелектуално самоусъвършенстване. Учението му имало за цел да помогне на последователите да намерят пътя към висшето и идеалното.

Конфуций обикновено предавал своите идеи чрез кратки фрази, които оставяли пространство за различни тълкувания. Сред основните теми в неговото учение са важността на добродетелния начин на живот и синова преданост. Конфуцианството и китайската философия в общ план акцентират върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и околната среда, както и как може да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-значимите притчи свързани с философа, допълнени със запомнящи се истини изразени в кратки сентенции подредени по азбучен ред.