Ходене на пръсти

**ОТНОВО СИ СЪН**
Избягваш пътищата, по които се опитвам да те достигна. Дори вятърът вече не те среща на моето трасе. Ти играеш с дъжда, мила, с твоята нежна походка, подобна на плюш. Паяжините блестят под лунната светлина. Пробваш моето търпение, докато твоите дълги коси с меден цвят се полюшват около теб. Отново си ми сън или може би сродник на съня – треперещо глухарче; а аз съм като извора преди да усети падащия лист.

***
Желко Иванкович е роден през 1954 година във Вареш, Босна и Херцеговина и е хърватски и босненско-херцеговински поет, писател, литературен критик и преводач. Той има над четиридесет публикации зад гърба си, включително стихосбирките „Нещо от това, което е” (1978), „Надбягването на охлювите” (1982) и много други заглавия като „Дневник на меланхолията” (2008) и романът „Любов в Берлин” (1995). Освен това е редактор на различни книги от световната литература. Получавал е множество награди за своята поезия и проза; тази година спечели наградата "Ксавер Шандор Джалски" за книгата си "война и памет". Негови произведения са преведени на почти двадесет езика.