Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на загиналите за България не се ограничава единствено до борците за освобождение от османското владичество в териториите на Стара България, както твърдят в Македония. Тя продължава с духа на личности като Ботев и Левски, а също така обхваща и героите, които се жертваха за свободата на родината ни. Това наследство е поддържано от фигури като полковник Дрангов, който участва активно в освободителната борба на българите от Македония и Тракия, както и във войните за национално обединение. Всичко това представлява един непрекъснат процес, а самият полковник Дрангов може да бъде сметнат за ярък символ на тази приемственост. Не е случайно, че преди да тръгне с Владислав Ковачев по време на Илинденското въстание той написва писмо, което напомня за посланието на Христо Ботев до Венета. Подобни писма не са били предназначени да бъдат четени от нас; те изразяват емоциите и патриотизма на хора като Ботев и Дрангов, както и множество други будители от този период. Знакът на подобие между тях е много повече от очевиден и това само може да ни радва. Появата на книгата „Аз служих при Дрангов“ благодарение на Красимир Узунов предоставя възможност да установим активна връзка между цялостната борба за национално обединение и признателността към онези паднали герои в стремежа ни към свобода.