Отлъчване

Накрая искам да споделя какво запомних за дядо Янкул. Този строг и страховит човек, който потискаше младостта ми със своя безкомпромисен и зъл характер, когото мразех до дъното на душата си. Именно тази ненавист ме подтикна да избера професията си и жизнения път, по който сега вървя, оставил следа в земята без нито една пролята сълза за него... Същият този дядо Янкул решихме с майка ти да посетим веднъж вечер късно след вечеря, когато се връщахме от почивка в Мелник и минавахме покрай онзи омразен град... Когато той отвори вратата на старата триетажна къща, познатата миризма на изгниващо дърво ни посрещна. На прага видях две огромни старчески сълзи. Те като капки от неочакван летен дъжд паднаха от суровите му сини очи към твоето бебешко личице; търкулвайки се по набразденото му лице, те удариха силно о прага – звукът им наподобяваше гръм сред планинските хребети.

Тези сълзи пронизаха земята под самотната къща и разтресоха основите ѝ като изригнал вулкан. Цялата структура щеше да рухне, ако не бяха протегнали ръце към теб две стари ръце – ръцете на човек, който не беше усещал нежност отдавна… Но светът сякаш спря за миг пред чудото: този жесток старец плачеше с протегнати ръце към нас; желаейки да усети топлината ти и аромата на майчиното мляко, копнеейки твоя плач да пробуди слуха му.

Подадох те в неговите несръчни но все пак здрави ръце; погледнах го уплашено и смехът му отключи най-силния ти плач - мощен както звука на африкански лъвове. След това той се обърна назад към нас сякаш никога не сме съществували и тронете нагоре към леговището си - там миришеше на стара плът. Влязох след вас затваряйки врата зад себе си — врата която винаги е била заключена за моите стремежи през младостта ми.

Дядо ти донесе бутилка ракия без никакво внимание спрямо нашия отказ; наля чашките ни просто така повдигайки своя тост без думи.
Първоначално помислих че разумът му е заминал далеч подобно зимния сняг под горещината години наред — дали знае кой съм аз? Но след като изпита своето питие той ме загледа внимателно:

– Ей! Опустяхте ми акълката!

Замълчавайте гледайки вас двамата , после повторно наля ракия докато аз притеснен консумирах моя собствен порцион.

Започнах разговор относно нашето ежедневие а мама добавяше информация; въпреки че сякаш слушаше истории наместо активен участник във разговора . Докато говорихте ,ти успявайки засипан между нас затворени очички направих операция та умен любезност предлагаща стаята ви в дома:

– Айде! Лека Ви нощ!

Мама хвана погледa ми разглеждащо опитваше ли тя постъпката сама или защото мен трябваше само чуствителността чрез което я предполагала . Оставящ вас останали сами а тя излезе навън извлече багажа от колата ; тогава разбрах как всякакви уважения променят отношения които са важни при семейните дела;

Сега седях сам срещу него над масичката а между нас стоеше бутилката домашната ракия отслабнала час по час .. Гласa частично отслабващ звучеше подобно исторически грамофон разказвайки много забравени мелодии..