До всички момчета, които съм обичала

Когато тайните любовни писма, които трябва да останат скрити, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн съхранява своите любовни послания в кутия за шапки – подарък от майка си. Но тези писма не са написани от другите към нея, а тя сама ги е сътворила. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет на брой. Докато пише, тя излива всичките си чувства и мисли и споделя онова, което никога не би могла да произнесе на глас в действителността; тези писма са само нейни. И така продължава до момента, когато по непонятен начин тайните й послания стигат до адресатите си по пощата. Внезапно романтичният живот на Лара Джийн се превръща от въображаем в напълно неконтролируем…

Когато започвам да пиша моето письмо, не оставям нищо неизказано. Пиша с убеждението, че той никога няма да го прочете. Защото просто няма как да го направи. Изливам във всеки ред всичките си тайни желания и впечатления; всичко това остава скрито дълбоко у мен. Когато завърша текста му, запечатвам го и го поставям обратно в синьо-зелената кутия за шапки.
А ако погледнем строго на ситуацията – те не са точно любовни писма. Аз ги пиша тогава, когато вече нямам желание да бъда влюбена. Те представляват моето сбогуване с чувството; след като приключа с тяхното написване, страстта ми отслабва значително. Мога спокойно да хапвам закуска без тревоги дали той я харесва със банани или мога свободно да пея любими песни без значение дали те са свързани с него или не. Ако любовта може да бъде разглеждана като вид обсебване, то вероятно тези писма служат като мой метод за освобождение – поне така би трябвало да бъде!