Лаконично небе

"„Лаконично небе” е знакова творба в литературната кариера на Иван Пейчев, публикувана през 1967 година и сега излизаща в своето второ издание.

Времето не е успяло да намали значението й като искрена изповед на един неспокоен дух, който умее да улови същността на живота – болката и вдъхновяващите прозрения. Комплексният характер на чувствата, които той споделя, произтича от преживяванията му, родени от душата му, изпълнена с копнежи и терзания; истини, които пораждат тъга.

След като намерил убежище в малък град, Иван Пейчев често сядал край реката и пускал „книжни кораби“. Както сам казва: „Истинските тъжни / и страшни кораби / откриват Америка“. Те символизират познанието за ужасното. В своята многопластовост той разрушава и изгражда безкрайно мостове към хората. Стихотворенията му за любовта, морето, есента и Калофер са дълбоки признания - разгърнати метафори за тъгата и изморената надежда. Поетът пише непрекъснато за есенните здрачове до такава степен, че те най-добре предават неговите вътрешни чувства. Той се потапя в светлата меланхолия на тези мигове; те го доближават до самия него и той оспомня есента като дарителка на живот.

Иван Пейчев твърдо защитава правото си да размишлява самостоятелно относно истинското значение на живота. При първата ни среща през далечната есен усетих силата на неговото уникално артистично присъствие – чувство за човешко творчество без егоизъм. Разбрах какво означават думите „всеотдайност“, „обреченост“ и „неподкупност“ в контекста на личността му. Тогава той ми сподели нещо важно: "Ние не можем без поезия. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас." За него животът би бил беден без поезия – думи от човек-поет избрал художественото слово като свое призвание."