Сатириконите на Абарбарея

Предизвикателство! Не мога да избегна тази досадна напоследък дума, но именно тя ми идва наум, докато разглеждам новата творба на Красен Камбуров. В случая обаче предизвикателството е от сатиричен характер – авторът поема ролята на юродив към себе си и към мнозина глухи свои сънародници.

Какъв вид произведение имаме пред нас? Какво свързва есетата, писмата, диалозите, екскурсите, мемоарите и художествената литература? Дали става въпрос само за сатирично творчество и какъв тип е то? Мистичният елемент в романите му тук се трансформира в тотална мистификация. Безброй герои от историята и културата оживяват пред очите ни и обсъждат всички възможни аспекти и проблеми на нашето съвремие. Нашето - да. Българското - да.

Това че произведението носи родния печат на българската сатира се потвърджава дори от прозорливостта (под маска!) относно българските управници до самия финален ред на текста. Уж написано под маска чрез персонажа, темпераментният стил не може да прикрие истинския автор на наблюденията. Читателят вероятно ще предпочете именно К.К., независимо колко усилия полага той да се скрие...
доц. Кр. Васков