Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията се предприема опит да се предостави емпирично обоснован отговор на редица спорни научни въпроси, свързани с индивидуалните различия в процеса на вземане на решения. Това става чрез разработването на цялостен концептуален модел и създаването на специално подбран инструментариум, който служи като основа за изграждането на методология с емпирична валидност в сферата на изследване на тези различия.

Получените оригинални емпирични данни показват, че стилът при вземането на решение не е равнозначен нито с когнитивния стил (нито представлява негово подмножество), а включва когнитивен компонент, който не покрива всички стилистични варианти. Този стил е свързан със саморегулацията у индивидите, която зависи от личните различия, произтичащи от начините за удовлетворяване на хедонистичния мотив (регулаторният фокус и модата), потребността от контрол над възбудата (управление на стреса) и нуждите от социална свързаност и повишаване самооценката. Тези находки предлагат основа за по-нататъшното развитие на изследванията относно индивидуалните разлики в процеса по вземане решения и самата теория за това явление; те позволяват по-подробно разглеждане както на индивидуалните особености, така и тяхното взаимодействие със спецификите na ситуацията или проблема.

Методологическата база за настоящото проучване е когнитивно-преживелищната теория разработена от Сиймор Епщайн. Резултатите и теоретичните обобщения потвърждават валидността ѝ като глобална теория за личността, притежаваща потенциал да осветли нови научни проблеми чрез интегриране на специфични теории като мотивационната концепция предложена от Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм описан от Марк Лири.