Див огън

„Див огън“ е вторият роман от трилогията, която обхваща събитията през април 1876 г., войните между 1912 и 1918 г. и Девети септември 1944 г., представяйки историите на българи с истински имена в селото Ченге, разположено в Провадийска околия и Царство България.

Мъжете от Ченге участват в Балканската война под ръководството на Йордан Йовков (който ги нарича свои „земляци“). На девет юни 1923 г. около сто души се отправят към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В романа „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ Източният Балкан става сцена за появата на „българския Христос“, а в „Див огън“ именно тук излиза образът на „братоубиеца Каин“, който е бил търсен, но не открит.

Вестта за Ньой от 1919 година достига до Ченге преди смъртоносната епидемия сред децата. Селото се обединява срещу това бедствие, използвайки лечебната сила на един зограф по принуда. Освен това те притежават завещания от своите предци - така нареченият "див огън", получаван чрез триене на дърво о дърво, известен още като "Божи огън". Читателят има възможността да усети частичка живи въглени от този огън и спомените от времето след Ньой, което ни отделя стотици години назад.