Животът няма втора половина. Другият дневник

„Животът няма втора половина“ може да се разглежда като „продължение“ на творбата „Една и съща нощ“ („Дъбът на Пенчо”, носител на награда „Хеликон” и Националната литературна награда „Елиас Канети”). Тази част от историята акцентира върху периода след безследното изчезване на Гео Милев и смъртта на Георги Шейтанов, случили се между май 1925 г. и май 1926 г.

Очарованието на сюжета при Карастоянов не произтича от дълбоките му познания или проучвания, а от нежното, но силно преплитане между документалността и фантасмагорията. След такова взаимодействие документалните елементи и фантасмагоричните образи ще останат завинаги свързани в една единствена нощ, но никога (вече) няма да бъдат същите.

Борис Минков