Обезумял

Неочаквана идея подтиква Филип да последва една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава и вижда само гърба й, но в стил игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да продължи сама. Ако обаче се насочи в друга посока, ще я проследя още малко. Това "преследване" не носи никакъв смисъл, няма да навреди на никого, а разстоянието е толкова голямо, че жената едва ли би го забелязала. По-скоро изглежда като спортно предизвикателство - да не я загуби сред множеството. Какво го кара да предприеме това? Защо изведнъж пренебрегва задълженията си? Какво всъщност търси у нея? Има ли скрити мотиви зад действията му? Дали става въпрос за някакво опасно желание? В цялото това действие има нещо заплашително. Нещо привлича вниманието на Филип и читателя също така. Как случайността влиза в живота ни? Можем ли със сигурност да предполагаме или дори планираме за бъдещето? До каква степен можем действително да се доверяваме на сетивата си? Броят на възникналите въпроси осветляват начина на мислене на човека през двадесет и първи век.