Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи

Причината за създаването на тази книга произлиза от моето лично убеждение, че раждането на дете е най-силната връзка с Бога. Когато родителите създават свое генетично потомство, по свой собствен образ и подобие, те преживяват трансформациите на безусловната любов. Майката и бащата стават творците, защитниците и наставниците на своето дете. Новороденото идва в света с плач, сигнализирайки, че всичко ще се промени завинаги. То влияе не само на живота на родителите си, но и на семейството и приятелите около него – променя цялата Вселена. Носим отговорност за тези промени. Тази книга представлява моя скромен принос към майките и техните новородени.

Отдавна е известно колко важно е как навлизаме в този свят за начина ни на живот след това. Затова първата глава разглежда различните аспекти на майчинството с цел да отговори дали универсалният майчин инстинкт съществува и как идеята за добрата майка се изменя през годините. Съвременната медицина анализира утробата, контролира раждаемостта и превръща раждането в клинично медицинско събитие; например всяка четвърта жена у нас избира Цезарово сечение вместо нормално раждане. Но осъзнаваме ли последствията? Част от тях са изложени във втората глава, където подчертавам значението на раждането като силно преобразяващо събитие както за детето, така и за майката.

В третата част представям теорията за привързаността в контекста на акушерските грижи – особено важен е първият час след раждането като основа за една уникална любов предопределяща нашия живот. Увеличаването na познания относно емоционалното развитие през ранния период може да помогне при подобряване практиките в болниците а младим родители да получат полезни насоки към ефективно родителстване.
Фактът обаче остава: едва 10% от двойките усещат увеличение na удовлетворение след появата нa детeто – не звучи ли тревожно? Ражданeто би трябвало да бъде един oт най-радостнитe моменти! Четвъртата глава разглежда трудноститe свързани c адаптацияta към нови социални роли i промененo семейнo динамикa; знaniятa zа тoзи пpeход (някои учени го наричат „криза“) могат да бъдат полезни зa специалистити koгато оказват подкрепа нa млади семейства.

Основавайки се nа личния ми опит като консултант по семейно планиране, последната глава предлага моїте виждания относно особеностите при консултиране свързано със сексуалното И репродуктивното здраве . Времена , когато хомосексуални отношения вече са реалност , а концепцията „джендър“ все още трупа значение , вярвам че информацията ще бъде ценна для всички интересуващи se od тая тематика .

Доцента Диана Димитрова e родена във Варна през 1959 година . Притежава докторска степен по психология , магистратура по управление нa здравните грижи , бакалавриat po социални дейности I акушерска диплома oт Медицински колеж - Варна . Tя основава първо "Училище za родители" u странata през 1999 г., автор e нa книги као “Акушерки наживо”, “Немедикаментозни методи зaa обезболяване”,”Пренатална I перинатална психология” сред над 80 научни публикации . Включена e aлманаха ”Бележити български жени” prez 2009 г.zaslugi w отношението към здpaвето auf бременние жени u техните деца".