Неведомите пътища на упованието

Темите за доброто и злото, вярата и неверието, взаимната любов и болезнената самота, милосърдието срещу жестокостта, както и служенето на ближния спрямо безразличието – това са вечните мотиви в творчеството на Васил Пекунов.

Когато Антон се среща с Елена, той изпада в дълбока духовна криза. Животът му е напълно разтърсен и разрушен. Той губи доверие в народа си, смятайки го неспособен да изгради нормална държава. Освен това започва да се съмнява в смисъла на човешкото съществуване. Но магичната Елена уверява, че между тях има стара недовършена работа, архивирана някъде във висините. Антон тръгва по неясните пътища на надеждата, където ще премине през редица испытания; понякога дори самият той поставя под въпрос реалността им и свещената благодат около тях. В един щастлив момент той чува сакралните думи: "Никога не трябва да губиш надежда относно смисъла на вселенското съществувание. Най-тежкият грях е да спреш да цениш факта само заради това, че живееш и принадлежиш към великия Божий план. Греховно е също така да не уважаваш този божествен замисъл или да не проявяваш почит към възможността да бъдеш част от него."