Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Напълно естествено е авторът на произведение, посветено на българския комик, да притежава чувство за хумор. Затова реших да включа своя портрет - карикатура от художничката Ваня Трифонова-Балтова на корицата. Ако човек не може да се подиграва сам на себе си, неговият хумор става тежест за околните /Елин Пелин/.

Тази книга носи характера на научно изследване, но в процеса ѝ не успях напълно да се откъсна от приказната концепция за нашия шегаджия. Приказките имат важно условие: ако историята завършва щастливо, те те канят на трапезата, така че да предадеш формулата на живота през времето: „аз също бях там и ядох и пих“. Смехът представлява обратното броене към миналото - ако понеделникът ти е бил приятен, разкажи една шега и го постави след сряда, за да можеш пак да го изпиташ. По този начин ставаме съвременници на векове, които вече са залязли като слънце, но продължават да живеят в годишните цикли на световното дърво.

Комикът минава по тези кръгове. За удобство той получава помощ от народния танц хорото и кърпичката - лесно влиза в кръга и разсмива хората; само навива кърпичката около ръката си с намерението деликатно да докосне момичето с румени бузи от смях по време на танца. Умът му е благословен, а жестът – извършен с ръка – помага духовността му да остане близка до сетивността. Именно смехът ни гали и ни прави любимци съдбата – едновременно целеустремени и реализирани във вселената.