Остайница

Читателят е поставен в централната част на кръвните отмъщения, разиграващи се в Албания, където смъртта е неизменна спътница и плодовете никога не узряват. Подобно на творбите на Исмаил Кадаре, книгата разглежда сериозни патриархални теми и размисля върху отсъствието на Бога у човека. Тази завладяваща и провокативна книга заслужава значително внимание, тъй като вярвам, че има потенциал да възвърне човечността у хората.

Романът ни въвежда в суровия Канун на Леке Дукагини, все още властващ в изолирани региони на Балканите. Там жените стават заклети девици – преобразуват се в мъже чрез подстригване и обличане с мъжки дрехи. Кръвните конфликти между семействата са част от ежедневието; любовта често води до смърт, а стойността на жената е равна само на двадесет вола. Честта им се измерва по странен начин - „два пръста над челото“. В този патриархален свят смъртта почти постоянно присъства във всеки дом. Това не е легенда; това е реалност, която лежи само 600 км далеч от България – наша собствена истина. История за човешкия опит и изборите му с техните необратими последици.

Книгата представя Бекиа – момиче със силно желание да бъде син за баща си, който мечтаел за момче. Какви граници можеш да преминеш за да станеш син? Грях ли е бягството от смъртта? Грешка ли е отдаването на страст дори ако то струва нечий живот? Този роман разказва история за човека отвъд полови роли – извън терминология като "син" или "дъщеря", "мъж" или "жена". Това е човекът носещ гнева и милостта Божии в своите 21 грама душа.

Стилът на романа следва постмодерния подход „поток съзнание“, което позволява читателя да бъде захвърлен назад към миналото или напред към настоящето като приливна вълна. Всичко, което читателят трябва да направи предвид тази динамика, e просто да се отпусне и позволи историята сама да го води до самия край — ако такава история изобщо може действително да има край.