Този мой живот си беше хубав

В произведението „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон играе ролята едновременно на обвиняем и прокурор в собствения си съдебен процес. Чрез този кратък, но интригуващ диалог авторът разглежда значимите моменти от живота си, който започва между края на Първата световна война и Голямата депресия. Под натиска на своя строг и състрадателен, понякога безмилостно ироничен вътрешен глас като прокурор, Д’Ормесон се завръща към спомените си и с размисли очертава изключителната и разнообразна картина на своето съществуване. В динамичния поток от събития и персонажи присъстват Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон – последният е избран за заглавие на неговата финална творба.

Сиреч стилът му е изпълнен с насмешка, игривост и креативност; Д’Ормесон разкрива себе си чрез искреното описание на преживяванията си. Тази равносметка включва спомени, разкаяние и мечти — непостигнати от великия писател — представени без носталгия или патетизъм с цел да оформят цялостния портрет както на един век история, така и на френския народ.

„Този мой живот си беше хубав“ не представлява просто поредните мемоари; това е отражение на вътрешния монолог между автора και неговия критичен Аз. Неговият характерен стил обединява малко тъга със смекчена меланхолия в контекста на непреклонната вяра в човешката добродетелност.