Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и завършек на поредица от мои изследвания и публикации, свързани с въпросите на психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания проведох преди повече от две десетилетия. Внимание привличаше статичността на моделите, по които тогава се извършваха изследвания за психичен стрес в организационната среда, както и „отсъствието“ на индивидите, изпитващи този стрес. Проучванията бяха основно насочени към идентифициране на т. нар. стресори – факторите, причиняващи стрес, и последиците от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите се разглеждаха или като модератори във връзката между стресорите и последствията от тях, или по-рядко като медиатори. Дълбочинното ми изучаване на темата ме убеди все повече в необходимостта човекът да бъде поставен в централна роля относно стреса; фокусът не трябва да е върху „обективните“ измерители на стресорите, а върху преживяванията на служителите в организацията. Това вдъхновение ме подтикна да създам модел, който да включва два основополагающи принципа – човешкият фактор да е в центъра на процеса за справяне със стреса и установяване на взаимовръзка между натрупания стресс и използваните стратегии за управление.

Авторският системен модел за анализиране на стреса в организационна среда позволи формулирането на ясна концепция за управление na stresa като част от стратегическото и оперативно управление в контекста на организацията.