Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

Годината е 1208. Един български благородник, който до този момент не е бил известен, привлича вниманието на императора на Латинската империя. Императорът решава, че именно той е подходящият човек за съюз и дори родство. Времето е бурно и изпълнено с изненадващи обрати – България току-що се възстановява след падението си, а Византия вече е разорена от рицарите-кръстоносци. Този благородник носи името Алексий Слав; той е деспот и самостоятелен владетел, когото всички уважават. Историята му e написана с много желание и вдъхновение от реалните събития в неговия живот. Книгата разглежда случките от първата половина на XIII век и стъпва върху критичен анализ на все още недостатъчно проучените десетилетия на Второто българско царство, като акцентира на ролята на първото и второто поколение Асеневци, към които принадлежи деспот Алексий Слав.

„Този Слав управлявал крепостта Мелник - силна и почти недостъпна; бил независим властелин без подчинение към околните владетели. Понякога действал в партньорство с латинците поради роднинските връзки с тях, друг път подкрепял българите (от Търновското царство) благодарение на чувството си за племенна принадлежност или пък се явявал съюзник на Теодор Комнин - деспота от Епир. Но никога не подлагал своята воля пред никого нито давал основание да се вярва в абсолютната му лоялност" – Георги Акрополит