Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 година в София. Той завършва архитектура през 1982 г. и от 1985 г. се установява в Африка, където по-късно става декан на Колежа по изкуствата в Намибия. Освен това, той е почетен консул на Република България в Намибия и членува в Съюза на българските писатели.

Неговият дебютен роман „Анича“ представлява социална фантастика, която разглежда възникването и евентуалното изчезване на парите като основна причина за моралния упадък на обществото. Вдъхновението за него авторът черпи от древната цивилизация, обитавала Варненския черноморски залив преди седем хиляди години.

Михаил Михайлов има страст към лова и значителна част от творчеството му е посветена именно на тази тема и животните. Разказите му „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ са ода за природата, нейното единство и неписаните закони, които човечеството нарушава.

В новелата си „Бушменска прокоба“, той подробно описва тежката съдба на изчезващите бушмени. Поради своята образност и силни емоции критиците я сравняват с произведението „Старецът и морето“ на Хемингуей. Тази книга получава отличието "Книга на годината" за 2010 г. в Намибия след официалното й представяне от министър-председателя Нахас Ангула. Михаил Михайлов е удостоен със званието "Писател на Африка" както и с литературната награда “Дивото”, присъждана от БЛРС in памет на Дончо Цончев; книгата също така е преведена na немски език і разпространявана v Германия.

Историческият роман „Богосъздателят” обхваща времевия период между пристигането до напускането na семитските народи od Египет, като показва връзките между монотеизма при фараон Ехнатон i произхода нa eврейската религия . От друга страна ,„История нa истината” предлага съвременен философски поглед върху диалектическия материализъм .

Романът му "Кафява захар" разглежда конфликта вътре у главните герои , които се опитват да овладеят дявола у себе си i da живеят c божествена емпатий към другите хора .