Събирачът на думи. Разкази

Спомняте ли си родния град и малката уличка в квартала, където на ъгъла се намираше хлебопекарницата, а около нея имаше цветни кафенета и ателиета за ръчни изделия – бижута, кукли и сувенири? А какво ще кажете за очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко много спомени може да побере човешката памет?

В дебютния си сборник разкази „Събирачът на думи”, Десислава Грамадникова успява да събере множество спомени, свързани с Пловдив и уникалния квартал „Капана”, както и със своето фотографско студио и интересните му посетители. Тя дори ни отвежда до въображаемия „залив на сирените” – колкото реален, толкова и фиктивен. Авторката запазва тези моменти непокътнати от времето, подобно на часовник с избелял циферблат в „Къща за снимки”, който показва осем часа и единайсет минути без ясна представа от кога. Но тя не само това прави; като истински "събирач на думи", тя преобразува спомените си в красиви фрагменти от живота – понякога топли и вдъхновяващи, друг път мрачни или тревожни. За мен Десислава Грамадникова е разказвачът-умел акробат между камбанарията и балкона на сеньорита Моралес.

Както казва американският психолог Даниел Гилбърт: “Използваме очите си за наблюдение на космоса, а въображението – за разглеждане във времето.”

Писането на разкази е трудна задача, особено кратките такива - които ще открием в този сборник. Необходимо е да ангажираш читателя с малко думичи вместо голямо количество информация; да го развълнуваш така силно, че той да преживее цяла история само за няколко минути или страници. Обаче фотографското око на Десислава успешно преодолява тази трудност чрез думите си.

Тази завладяваща дебютна книга включва двадесет три разказа: срещаме първата любов скрита в една манастирска ябълка; чуваме историята за писател вдъхновяван от смъртта; а финално сме поканени да потърсим думата ЖИВОТ сред грижливо прибраните вещи в болничния халат на Илай. Всички тези истории са част от нашия живот, представени с обич от авторката.

Научаваме още един важен урок относно стойността на любовта: “Обикновената любов струва точно осемнайсет лева и седемдесет стотинки,” пише тя - но след това ние я превръщаме във безценна чрез собствените ни спомени.

Насладете се напълно изживейте историите в тази книга такъв начин - независимо дали последователността им е наредена или разбъркана – почувствайте ги през вашата призма при прочитане! Защото именно това прави четенето ценно - възможността да видим живота такъв какъвто го обичаме.

Тео Буковски , рецензент