Бележки за забравяне

Клоуните носят тъга в своята същност, а Иван Кулеков е най-добрият пример за това. Той наблюдава света и хората с мъка, без да ги осъжда, защото ги разбира дълбоко. Болката му идва от истинската природа на нещата, но той не изпитва носталгия или утопични мечти; просто страда за другите. Именно оттук произлизат неговите „смешни“ и „парадоксални“ изрази. Някога беше написал: „В детската градина играхме на война; завърнах се у дома ранен, уморен и с брада“. Всеки ден той участва в тази непрестанна битка. Неизменно е така – Иван ще си тръгне преди да узрее напълно, защото предпочита смъртта пред покорството ѝ. Той притежава обективност, естествена добродетелност и дори свръхчовешка добрина. Заради тези качества го наричат абсурдист. При по-внимателен поглед става ясно: той не принадлежи към този свят.

Георги Каприев