Мениджмънт: Наука и практика

Книгата е организирана така, че да бъде от полза за обучението на практикуващи мениджъри, преподаватели и консултанти.

Управленската наука разполага с дълга история. Въпреки че времето от нейното "официално" съществуване изглежда кратко в сравнение с други науки, тя напредва изключително бързо. Това развитие съвпада с динамиката на социалните промени и значителните научни постижения през XIX и XX век. Огромният обем знания относно управлението на социалните процеси произлиза и от хилядолетния практически опит, интегриран в научните теории от различни школи.

Тази ситуация води до впечатление, че предизвикателствата в управлението на обществото или поне тяхното академично осветляване не са толкова сложни, колкото се е смятало в началото на миналия век. Голямото количество изследвания и литература по темата допринася за усещането, че науката вече е достигнала своята най-висока точка. Много хора вярват, че няма нова информация или подобрения за добавяне в тази сфера. Някои даже твърдят, че сме навлезли във време, когато управленската наука може да стане универсален продукт – единствено трябва да се комбинира с новите информационни технологии.

Вярвам в това - макар не точно по този начин - но реализируемостта му остава под въпрос при наличните научни резултати. На фона на тези значими достижения забелязваме ежедневната поява на нови нерешени проблеми. Отрицателен ефект често възниква там, където липсват тайни; затова необходимостта от напредък в науката и формулиране на новаторски подходи към управленските техники става особено важна.

Днешният потенциал след диференциацията в изследванията служи като основа за обновяване във възприятията около науката. "Съвременната класическа" концепция относно категориите и закономерностите трябва да бъде анализирана спрямо техния актуален контекст - именно стремежът към единство познание ще определя развитието им занапред. Дефинирани понятия като структури и взаимодействия представляват върхови достижения; обаче разгледани през призмата систематичността им дават различен поглед върху реалността отколкото друг подход би предложил.

Тази логика зад развитието ни предоставя важно основание за написването на книгата: връзките между секторите и тяхната приложимост представят основополагаещ аспект насочен към прехода от теоретичната база към практическите приложения.

При оформянето съдържанието й акцентът пада върху няколко ключови точки:
Първо – целият труд (надявам се успешно) е насочен към достигане до съвършенство без претенции за абсолютна истина; той предлага цялостна концепция представена последователно.
Второ – дори най-теоретичните части притежават конкретно практическо приложение; синергията между теория та методология позволява оптимално използване а фундаментални научни находки.
Трето – успешният преход от абстрактното към конкретизация наблюдаваме още при тематики като вземане решения , организационн структура , иновации .

Не можем да покрием всички аспекти независимо от усилията си . Затова всеки специфичен случай може да бъде разглеждан самостоятелно като система със свои уникални характеристики . Темите предлагат достатъчност методологически примери ; чрез системния подход мениджъри могат сами справят със задачите независимо дали присъстват ли не сред материалa .