Мечта отвъд долините; Гранитна вода; Стената

Текстът разказва за дългоочаквания връх, който е мечта на много алпинисти. След години на лишения и бюрократични пречки, човек достига до 200 метра под него и се обръща назад, за да помогне на приятел в нужда. Някои измислят болести, други катерят бавно, а трети просто правят чай. Възприемахме алпинистите като богове, но те всъщност бяха наши сънародници. Критиката към ръководителя целеше да отслаби обичта ни към Христо – загинал завинаги там горе.

В този критичен момент само Людмил смело продължаваше нагоре с осъзнаване какво го очаква в „зоната на смъртта“, където условията са крайно неблагоприятни. Той не мислеше за себе си по време на изкачването и не предаде своя приятел – жест характерен за мнозина от нас. Изкачването беше трудно и изпълнено със страдания.

След достигането до върха последваха бурни реакции - театрална скръб и забрава у дома, докато слуховете започнаха да набира сила в столицата. Людмил оставаше верен защитник на Христо сред глупостите около себе си.

Независимо че не стъпил физически на Еверест, той се завърнал по-велик от самия връх! Существуването му било важно за всички нас; то вдъхновявало мъжете да доказват своето величие!

Приемайки Людмил като светец, виждахме как другите искат част от славата му без разбиране колко важен е истинският човешки дух. Неговото творчество съдържаше чувствителност и споделяше богатството на живота с нас – всичките красоти от Източния свят чрез стихотворения и рисунки.

Людмил успяваше да носи собственото си бреме тихо сред тълпа хора; той знаеше колко ценна е дадената дума и затова с широко отворени очи прегръщаше земята при всяка трудност.

По време на последното си изкачване по Камилата той остави следа както във видимото пространство около себе си - усмивката му, добротата му - така също представителство за нашите души потиснати от завист.

Искам винаги да имаме някого с когото можем да сравняваме собствените си усилия!

АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ