Отвън-отвътре

БЕЛОТА

Какъв сняг, отминал във времето -

бавен и мил,

наивен.

Коли го настъпват с нетърпение,

комините бързо го замарсят,

снегорините - за да го почистят.

А той пада мечтателно,

не различава нито цел, нито път,

за всички е един и същ,

ангелски безформен...

Колко много жадуваме за чистота!

Колко не желаем да сме като преди!

И се устремяваме към снежната белота,

и я стъпкваме,

превръщайки я в кал.