Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и внушителна физическа структура, е свикнал да бъде подиграван и измамен от съпругата си – младата, атлетична и независима Флора. Един от нейните любовници дори записва неверностите й в книга със заглавие „Моята Лаура” и я предоставя на мъжа й. Огорчен, Уайлд търси утеха в саморазрушение чрез виртуалния свят.

Набоков пише произведението „Оригиналът на Лаура” между 1975 и 1977 година с прекъсвания. Осъзнавайки невъзможността да завърши книгата преди смъртта си, той инструктира жена си Вера и сина си Дмитрий да унищожат ръкописа (който се състои от 138 ръчнописани картончета с корекции и недоизказани моменти). Те обаче не осмеляват да го направят, така че документът остава заключен в банков сейф за над три десетилетия. След кончината на майка си Дмитрий Набоков решава да публикува творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 г., цели 32 години след смъртта на автора. Всеки лист съдържа факсимиле на написано ръчно картоноче заедно със съответния печатан текст. Предговорът от Дмитрий разказва историята зад произведението.

Отзивите са противоречиви; някои критици считат, че волята на великия писател трябваше да бъде уважавана и твърдят, че романът представя Набоков в лоша светлина. Други пък вярват, че въпреки фрагментарната форма текста показва таланта му.

Романът е натрапчив по отношение на композицията и разглежда темите за живота след смъртта с упорито наблюдение - според "Ню Йорк Таймс".

Счита се за една от най-забележителните творби на Набоков - казват от "Сан Франциско Кроникъл".

„Оригиналът на Лаура” напомня повредена мозайка: стилът е блестящ понякога неясен а тук-там изненадващи алитерации правят впечатление - отбелязват във "Скотсман".

В основата си Набоков притежава удивително плодотворна нестабилност; думите му без предупреждение се отклоняват от обичайното като светкавици в тъмното небесно пространство , озаряващи скритото желание или страх - коментира Мартин Еймис.