История на българското градоустройство през 19-20 век

Пред вас е първата монография, която проследява развитието на българското градоустройство за периода на Новото време и Модернизма - от средата на XIX до средата на XX в. Тя се базира на една нова методологическа концепция:
• Чрез диахронни анализи на предварително определени реперни градове, характеризиращи се с продължителна селищна приемственост и устойчивост във времето, се проследяват най-важните етапи в развитието им -от топогенезиса през първото им кадастрално заснемане и регулиране до проспективното им градоустройствено планиране.
• Чрез синхронни анализи за периодите на топогенезиса, Античността, времето на първите кадастрални снимки и регулационни планове и накрая на първите градоустройствени планове се извличат парадигматичните характеристики, които, може със сигурност да се твърди, се интерпретират подобно и върху останалите градове в страната.
В настоящата първа част на труда е анализирана еволюцията в изграждането и устройството на девет от днешните големи български градове: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин.
В хода на тяхната история градовете са анализирани независимо един от друг, подчертани и извлечени са обособените етапи, съществените събития и важните характеристики на градоустройствената структура на всеки един от тях. За повечето от изследваните градове еволюцията на селищата и развитието на градоустройството се проследяват за пръв път. Това изследване е от значение не само за тяхната собствена история, но и за бъдещото им планиране, управление и градска политика, тъй като се открояват инвариантите и наложилите се традиции, осигуряващи тяхната идентичност, както и тенденциите на развитие, зададени от възникването им и направлявани чрез спецификата на обективния исторически ход.
Паралелното проследяване на еволюцията в хилядолетното развитие на големите български градове позволява да се изгради сравнително обективна представа за цялостния градоустройствен процес и движението му във времето.
Изследването е от значение за архитектурната и градоустройствена наука - история, теория и методология.
Диахронните анализи имат значение за архитектурно-градоустройствената практика в областта на опазване на културното наследство, показвайки инвариантите и реперите на развитие на отделните градове; в областта на градоустройственото проектиране чрез извлечените тенденции и императиви, базисни характеристики и образ на идентичност на отделните градове; в областта на градското управление и политика чрез демонстриране на историческия път и опит, натрупан и съхранен в биографиите на градовете.
Събраният илюстративен материал има самостоятелно значение, въвеждащ в обращение автентични, непопулярни, непубликувани досега архивни материали - планове, чертежи, фотоси и др.
Трудът е адресиран не само към специалистите - архитекти и урбанисти-историци, но и към историците на градската култура и стопанство, социолозите, културолозите, изкуствоведите, имащи отношение към проблемите на града, както и към действащите градостроители, архитекти, политици и управници на нашите градове.
Добрина Желева-Мартинс