Марин Върбанов 1932-1989

Марин Върбанов е значима фигура в развитието на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX век, не само в България. Неговата работа интегрира българския художествен текстил в глобалните тенденции за обновление, които обхващат както текстила, така и пластичните изкуства по принцип. Влиянието му върху културния живот надхвърля личните му творчески успехи; основаната от него школа обучава множество ученици от Европа, Австралия и Азия. Той е учителят, който вдъхновява своите възпитаници (мнозина от които днес също преподават) да мислят иновационно и универсално, превръщайки идеите си във впечатляващи мащабни произведения.

На фона на неговото забележително творчество и педагогическа дейност е притеснителен фактът, че все още няма достатъчно публикации за популяризиране на работата му. Броят на материалите на български език остава ограничен - каталози от изложби и статии в специализирания печат са сравнително малко. Най-сериозните публикации се срещат главно на френски и китайски: те включват изображения на негови творби и есета с воспоминания за него.

Целта на настоящото издание е да представи удивителната работа на Върбанов и да покаже примери от неговото творчество, разпръснати по целия свят. Днешният ден носи гордост за обществени сгради, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия със свои произведения от Марин Върбанов; обаче само малка част остава запазена у нас.

Тази публикация базира своята информация основно върху критични статии and рецензии написани както от български автори , така също i чужденци; каталози от изложби ; видео материали ; спомени oт близките му хора , учениците i съратниците . Личното наследство e предоставено oт автора . Особена заслуга има галеристът Нейчо Савчев от Оряхово . Целта е да увековечим образа i делото нa професор Марин Върбанов като един магьосник в света nа тъкстила .

„Марин Върбанов не принадлежеше само na България – той беше собственост навсякъде: Париж или Китай! Родината го дарила със своето начало... Франция пък mu подари сцена za утвърждаване… а China стана духовната родина.”
Сю Дзян

„Един необичаен странник – деликатен според балканските традиции – тръгнал откъм корените нa българската духовност минавайки през мистерията nа Източна Гностика до модерността нa Париж… И сега се завръща при нас като памет!”
Професор Светлин Русев