Канела.Стихотворения

КАНЕЛА
защо позволи да бъдеш омагьосана от сладостта на римите и следобедните желания, сравнявайки раменете си с Гауди, докато несбъднатото се изразява в устните ти, а усмивката ти открива новини в антологиите. Нека някой бъде хакер на предишния ти живот, нека бъде vh1.

Когато всичко изглежда безсмислено, не усещаш ли малко излишна? Да бъдеш единствената муза на депеша, канелата в дъха ти да вдъхновява представленията; светът да пише CV-то си за твоята кожа. Бельото ти да стои над арта и науката, обявявайки сълзите ти за краят на изкуството.

Но все пак кажи ми защо е нужно това - един елинец, преместил се далеч от всички живи същества; клакьор на миглите ти и смъртта едновременно. Той пие от живота с песни като "Санд", "Пиаф" и други любими мелодии. Не знае нито къде е, нито кой е... Защо повярва в крехките рими? Защо не остана вътре при тях да умира и гасне там?

Кажи ми моля те, сподели...