"Бай Ганю" и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю

Бай Ганю представлява универсален архетип на социалния хищник, който не познава или отхвърля социалните и морални стандарти. Той става преобладаваща сила в условията на исторически промени в „междинни” общества, където липсват ясни социални, морални и ценностни ориентири. Това създава пространство за проявление на агресивните антисоциални инстинкти и националната обида, която Ницше описва като ressentiment – злобно-паметливо чувство за накърнено достойнство (както национално, така и социално). То служи като психологическа основа за левите и десните тоталитаристки идеологии.

Образът на Бай Ганю е многопластов символ; въпреки че често се използва за да постави под въпрос цивилизационната идентичност на българите, той не може да бъде определен единствено като национален, социален или цивилизационен тип. В различните исторически контексти и интерпретации акцентът понякога пада върху „националното”, друг път върху „социалното” или регионално-цивилизационното.