Томас Ман

Тази книга не е историческа, тъй като й липсва хронологичен ред – основното изискване за всяка история. Тя не разглежда пътя на литературната кариера на Томас Ман, нито неговите успехи и провали. Читателите, които се интересуват от исторически анализи, вероятно ще останат разочаровани.

Книгата също така не представлява монография; тя няма необходимата цялост – ключовото условие за такъв тип работа. Не са обхванати дори всички „големи романи“ на Ман; например, първият му роман "Буденброкови" остава извън обсега ѝ, а малките романи като "Негово кралско височество", "Лоте във Ваймар", "Избраникът" и новелите не са предмет на анализа. Любителите на тематика с детайлна изчерпателност могат да бъдат недоволни.

Въпреки това книгата не е просто сборник от статии или избрани теми относно наследството на автора; в подбора ѝ има специфичен критерий. Четирите части са фокусирани върху най-философските аспекти в творчеството на Томас Ман: неговата поетика - частично извлечена от прозата му и частично пресъздадена в нея - както и трите философски романа: "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя" и "Доктор Фаустус".

Томас Ман може би е най-дълбоко философският писател от своето време. За него философията представлява не само немска традиция, но и важен духовен инструмент за творчество, който формира идеевото съдържание и структурата на прозата му. В произведенията си той придава жизнеспособност на философията чрез художествени средства.

Следователно една от задачите пред литературната критика спрямо Томас Ман е да свърже философията с нейния художествен аспект обратно към основните принципи рефлексията предлага. Целта е да се чете философската проза през призма на философското разбиране без забрава за конкретността ѝ в изкуството.

Такова е намерението зад тази книга.

Авторът