Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев предизвиква уважение у читателите. От момента, в който Вергил Немчев дебютира с "Голямото глезене", не сме виждали автор без предишно издание да демонстрира толкова уверено познание и добре балансирано самочувствие в творбите си. Той успява да предложи разнообразие, като същевременно запазва единството на своя стил и белетристични решения. Безспорно става дума за талантлив писател с голям творчески потенциал.

Как прозата от “Будистки плаж“ се противопоставя на инерцията на агресивния “реален” свят? Ръкописът на Васил Георгиев умело комбинира библейски пародийни елементи (като например “Ахасфер”), ретро-стилизации (“Цвета”) и множество транспортни средства, които играят важна роля в разказите “Някога” и “Любов”. Наблюдаваме айсикю-кореспонденция, започваща със забележителната фраза: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно?” (така стартира разказът "Фрагменти от останалия живот"). Освен това има редица различни фантастични решения ("Черният мъж", "Варианти на падащо коте", "Тръбите на Бога"), които постоянно оперират по ръба на невъзможното с интересни повествователни маневри и обрати.

"Будистки плаж" е повече от просто успешен дебют; той представлява значима крачка напред за развитието на българската къса проза. С тази книга се открива царството на краткия разказ - пространството, в което човек може да бъде свободен.

Борис Минков