При изгрева на дните. Роман

Този роман разказва за детството. Историята започва с първоначалните мигове на човешкото съществуване, когато се отварят очите и странните игри на светлината и сенките едва контурират обектите около нас. Чудесни картини, видими само за детските очи, се разгръщат като калейдоскоп в родопското село, където далечният шум от Първата световна война достига до малкия герой чрез тревогите на възрастните. За него всяка вещ притежава собствено значение, а всяка среща е свързана с нов свят; природата блести в цветната палитра на дъгата, небето привлича със своите безкрайности и всичко изглежда омагьосано през погледа на детството – най-поетичното восприятие за света. Страхът от живота и ужасът от войната намират успокоение в религиозните утешения, които оказват влияние върху героя. Въпреки това чувството му остава поетично и пантеистично оцветено; но скоро бляскавата повърхност започва да пука под натиска на реалността и историческите травми – той става свидетел на ужасяващи сцени по време на Априлското въстание в църквата, което силно разклаща неговата вяра.

Слави Боянов е философ и писател, учил във френската Сорбона между 1946-1948 година. Под влиянието е на Николай Бердяев — представител на персонализма — както и Габриел Марсел. След завръщането си в България получава назначение като асистент по историята на философията през Ренесанса в Софийския университет. През 1953-54 г., той пише студия „Защита
на човешката личност", която остро критикува фашизма и комунизма. В началото на 1955 г., след арест от Държавна сигурност, ръкописите му са конфискувани. Четиридесет години по-късно - през 1998 г., книгата излиза преведена благодарение на фондация „Конрад Аденауер". През 1955 г., професор Боянов бива уволнен като "враг
на народа" и остава три години без работа; после работи като музейник преди да бъде назначен към Института по философия при БАН през 1971 г.. От 1988 година живее със семейството си в Париж.