Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично и се опитваме да избягаме от нея, без да имаме силата да се изправим пред собственото си Аз. Но бягството от самотата всъщност е отказ от нас самите. Единствено в моменти на самота можем да осъзнаем своето съществуване като нещо важно и достойно за внимание и взаимодействие. Когато човек премине прага на самотата, той става личност, която може да привлича интерес към себе си. Само така жената постига достойнството на своя пол, а мъжът - това на своята роля. Защото самотата е централната точка в нашия живот; около нея обикалят детските години, младостта, зрелостта и старините. Всъщност човешкият живот представлява постоянен цикъл на разрушаване и потапяне в самота... Самотността носи прозрение – под нейното сурово сияние ежедневието угасва, а най-същественото изпъква. Тя спира времето и ни разкрива напълно.