Атанас Буров. Банкер, политик, дипломат

"О, ако бях наследник на богатство,
дедо ми да беше Буров,
щях да пуша двойно екстра,
за да загасим мъката си.
(песен от 30-те години на ХХ век)

Няма друг българин, за когото творците на ъндърграунда са създали толкова простичка и едновременно велика ода. Няма финансист от Третото царство, който да е символизирал тайна и лукс в такава степен. В същото време липсва и друг голям политик у нас с подобна неизвестност относно обществените си заслуги в сравнение със стопанските. По някакъв начин България прекалява с почитта към банкера Буров, пренебрегвайки изключителния му принос като политик.

Как ли изглеждат днес животът и делата на този достоен българин през погледа на времето?…

Валентин Александров (23 септември 1946 - 10 юли 2008) завършил Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Дипломатическата академия "Терезианум" във Виена. Доктор по философия. Работил като старши научен сътрудник по международни отношения в Института за правни науки при БАН. Журналист – специалист по международни въпроси в Агенция "София прес" и списание "Антени". Служил като старши съветник на Комисията по национална сигурност към Великото народно събрание (1990), държавен секретар в Министерството на отбраната (1991) и министър на отбраната (1992-1994).

Автор е на над 50 статии свързани с европейската военна история и интеграция, публикувани както в български, така и австрийски и германски издания. Написал е следните книги: "Еврогрупата на НАТО" (1983), "Европейската отбрана - граници на иллюзиите" (1987), "Германските тайни служби - организация и влияние върху политиката" (1988), "България и тайната война - австро-унгарското and германското разузнаване между 1914-1944 г." (1992), “Черната капела - консервативната военно-антихитлеристка опозиция” (1996), “Европейската идея” (1998), “Четвъртата война – разузнавателните служби” (1999), “Стратегическо мислене…”(2002) ,“Професионалната армия...”и много други."