От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Какво представлява книжовноезиковата норма? Кой определя кое е правилно и кое не е правилно в езика? И какви са основанията му за това? Защо нещо е правилно или неправилно? Когато дадено правило е записано в някакъв наръчник, трябва ли сляпо да приемаме, че именно това е правилното положение – и то единственото? Веднъж завинаги ли са дадени правилата или във времето те подлежат на преосмисляне, преоценка и промяна? Какви са взаимоотношенията между книжовния език и обществото, между книжовния език и кодификаторите (създателите на речници, граматики и учебници), между книжовноезиковата норма и нейната кодификация? Как промените в обществото влияят върху книжовния език? Всички книжовни езици ли функционират еднакво или типът на историческото им формиране определя техните основни характеристики днес? Как да се отнасяме към отклоненията от това, което е записано в наръчниците?
Много от тези въпроси си задава всеки един от нас – особено днес, когато езикът се използва така интензивно, както никога в човешката история досега. В своята студия Боян Вълчев си поставя както теоретични, така и чисто практически цели, като се стреми да даде обяснения на редица езикови явления в миналото и съвремието, които ще са полезни за учениците, учителите, студентите, родителите и изобщо за всеки член на българското общество.