Отворена книга

"Аз съм тук: от детските години до днешния ден.
За съжаление, възкресеният с думи живот не е оригинален, а просто копие.
Веднага след промените през ноември 1989 г. започнах и завърших спомените си за преживяванията в София между март 1990 г. Не знаех дали свободата ще има втори шанс.
За разлика от мнозинството български автори, аз не чаках да премина тихо Дунав и тогава да се осмеля да назова поименно моите мъчители и себеподобните ми; реших да ги изкарам на светло приживе, веднага; и себе си - сред тях, лице в лице, очи в очи; смятах за нечестен похват онзи начин на говорене: писателят Х. каза; У. сподели... Освободих „героите“ си от анонимност; ако греша – нека ме опровергаят.
Предложих им открит публичен двубой.
С изключение на полемиката с Николай Хайтов във "Литературен форум" през 1990 г., досега никой друг не се е обадил.

Как може тази книга да остане затворена?! Да бъде недовършена? Толкова много са ме обвинявали, че съм бил част от Отворено общество, че поне термина му мога да присвоя!

Отдавна зная: в изкуството нищо направено не може да ти бъде отнето; ако нямаш творчество – никой няма какво да ти даде!

Читателю, стоя пред теб гол като майка ми ме е родила!
Не изпитвам страх, защото не съм лъгал.
Човекът може и понякога да заблуждава в живота си. Но когато пишеш – о! това вече е различно!
Това за мен е като изповед или сядане под ножа. Няма връщане назад!
Нека става каквото ще!

Тази книга ще я затвори само Онзи, Който отвори книгата на живота ми."