Пражкото гробище/ мека корица

Малко след като "Пражкото гробище" излезе в Италия, книгата вече е достъпна и у нас, публикувана от издателство „Бард” с превод на Стефан Тафров.

С обем от 528 страници (на италиански), романът бързо се утвърди като бестселър не само в Италия, но и в Испания, Аржентина и други испаноговорящи държави. Откакто стана наличен на английски език, успехът му се разпространи и сред англоезичната аудитория. В Италия тиражът достигна внушителните 200 хиляди копия.

Главният персонаж е нотариус Симоне Симонини, който през XIX век създава фалшиви документи. Той търгува с компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Антисемитизмът му е очевиден – той осъзнава как много хора имат интерес да обвиняват евреите и да им приписват различни грехове.

Според издателите и самия Еко, романът свързва множество исторически събития – аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто както войни и интриги.

Еко уверява читателите си, че всички герои освен главния са реални личности; Симонини представлява синтез на подобни фигури. Авторът споделя намерението си да го направи най-циничният образ в световната литература.

Основната тема на романа разглежда корените на съвременния антисемитизъм чрез "Протоколите на Сионските мъдреци", текстове предназначени да доказват несъществуващ заговор срещу света от страна на евреите.
Умберто Еко защитава тезата си с твърдението: светът винаги има нужда от врагове – те могат да бъдат всякакви различности във времето.

Гробището в заглавието всъщност е старото еврейско гробище в Прага, където почива Юда Льов Бен Бецалел - известният равин от XVI-XVII век и творец на легендарното същество Голем.

По думите на Еко новият му роман напомня за популярните през XIX век продължаващи истории. Според него този период предлага множество загадки – например смъртта на писателя Иполито Нево или манипулацията около "Протоколите". За него идеален читател би бил такъв човек ,който разбира връзките между историческите факти представени по завладяващ начин.

При появата си "Пражкото гробище" предизвика значителен обществено-социален скандал. Еко заявява целта си да разобличава перверзността зад “Протоколите”, но получава критики за двойнствения подход към темата за антисемитизма.
Равин де Сени посочва: “Посланието поднесено от Еко носи двойственост”. Според него романът не предоставя научно изследване а вместо това убеждава читателя относно предполагаем конспиративен план между евреите.
Той добавя още: “В произведението основните заподозрени са именно евреите.” Проблематично остава дали действително те са единствена жертва или пък част от истинската история сочеща тяхната роля във възхода към властта? Именно тук играта предложена от Умберто Еко става рискова."