История на рая Том II: Градината на насладите

Въпреки че краят на ХХ век е свързан с песимизъм, историята на християнството съдържа много повече идеи за миленаризма, отколкото обикновено си мислим. Много хора вярвали, че Христос ще се върне на Земята, за да царува хиляда години сред възкръсналите праведници и най-накрая човечеството ще живее в щастие. Злото – дяволът, смъртта и грехът – би изчезнало.

Това убеждение, основано на пророчествата от Стария Завет и Откровението на свети Йоан, било оспорвано от свети Августин и временно забравено. В края на XII век обаче то отново оживяло благодарение на калабрийския монах Йоахим Флорски, чийто пророчески видения се разпространили в цяла Европа. През различни исторически периоди миленаризмът проявил своите различни форми; личности като Томас Мюнцер, Йохан от Лайден и Кампанела описвали светло бъдеще - някои предвиждали неговото осъществяване чрез насилие, а други - по мирен начин. Христофор Колумб също имал надежди да разшири християнското царство „от последните дни“ навсякъде по света. Пилигримските бащи през 20-те години на XVII век искали Северна Америка да стане център на Христовото царство; този стремеж станал част от американската идентичност.

Миленаристките очаквания постепенно преминали към светска сфера и се трансформирали в идеология за прогрес: Пристли смятал, че хилядолетното щастие ще настъпи вследствие на Френската революция. Именно традицията на миленаризма вдъхновила Пиер Льору – създателя термина „социализъм“, който заявил: „Христовото царство е обещаното бъдеще тук.“

След труда си "Една история на рая. Градината на насладите", Жан Делюмо продължава задълбочените си изследвания относно мечтите за щастие в западното християнство следваща тематика като тревогите („Страхът в западния свят. XIV–XVIII век“) и средствата за справяне с тях („Успокоение и защита. Изповед и опрощение“).