Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

На Света гора не можеш да стъпиш върху пеперуда
и не е редно на котките да слагаш кръстчета от лайка.
Тук светлината непрекъснато се грижи за маслините,
докато под тях Божията Майка седи и играе.

Тя все още е дете, говорейки си с костенурката като с кукла.
След това берe цветята на огромния копър.
Светът остава изненадан от десетте пръстчета, които са опора,
защото всичко изглежда закръглено, чудесно и влажно.

Между морето и върха минава керванът на мравките,
носещ сол, която ще бъде заровена в снега.
Слънцето е навело глава, а трябва да улови сърцето,
за да дочака облаците и нежното им слово.

Аз съм случайният минувач – обувките ми лепят по тревата.
Но обикалям в кръг и достигам до смокиня.
Кълвач трепти като от деликатно злато
и не помръква вече хиляди години.

Ако продължа да разказвам, ще наруша тишината със словосложението си
и малката Мария може да си тръгне без да ме познае.
По-нисък съм от цвят и вече мравката ме наблюдава,
както гледат шипка или клонче.

Не ме плаши подобието на къртица,
която живее замаяна.
Мария става – разтърсвайки дивите косички
и докосвайки цялата вселена с десетте си пръста.