Песните на Кабир

Поетът Кабир е една от най-забележителните фигури в индийския мистицизъм. Въпреки че той основава учение, което все още привлича почти милион северни индуси, за нас Кабир остава преди всичко мистичен поет. Неговата поезия може да се определи като страстен отговор на осъзнаването на Реалността и същевременно като форма на пророчество. Основната задача на мистичното съзнание е да служи като мост между две задължения: да изразява любов към Бога и след това да се завръща у дома, разкривайки тайните на Вечността пред другите хора. Поради тази причина артистичният израз на такова съзнание притежава двойственост; това е любовна поезия с мисионерска цел, каквато са песните на Кабир – едновременно проявление на екстаз и милосърдие.

1.
„О, къде търсиш мен? - пита слугата си.
Погледни! Аз стоя до теб.
Не ме откриваш нито в храма, нито в джамията,
Нямам място нито в Кааба , нито в Кайлаш .
Не можеш да ме намериш чрез ритуали или приношения,
Няма ме ни сред йога практиките, ни сред аскезите.
Ако истински желаеш да Ме намериш,
ще дойдеш веднага тук.“

„О, светецо! - заявява Кабир - Бог е във всяко дихание без прекъсване.“

2.
Какво значение има дали ще питаш светец
за принадлежност към кастата?
В крайна сметка свещениците, смелите войници
и занаятчиите със своето трудолюбие
от тридесетте и шест различни касти
всички те търсят единствено Бога и щастието си.

Глупаво е да задаваш въпрос относно кастовото положение
на свети личности.
Бога искат бръснарят, дърводелецът или перачът,
както Райдас или Швапача – всички те стремящи се към Цела,
където няма никакви разделения.

....
24.
От всичко най-високо ценя любовта в сърцето си,
този дар носещ ми вечен живот.

Тя наподобява лотоса растящ във водата,
но не докосва тинята с цветчетата си.

Подобно на жена влизаща в огън
по заповедта на обичта;
макар че другите потапя във скръб,
тя никога не забравя любвеобилността си.

Този светски океан с дълбоки бурни води
е трудно преодолим.
Кабир казва:
„О, садху! Малцина успяват да достигнат невидимия бряг.“