Гео Милев и трагиката на националната съдба

Стъкленото око на Гео Милев и днес наблюдава от откритите и незатворени гробове, които са част от духовната и физическата структура на България. То ни напомня, че човешкият дух не може да бъде покорен от жестокостта на силата. Също така подчертава Вазовото твърдение "Не се гаси туй, що не гасне". То изразява идеята, че поезията остава вечна, когато е изпълнена с вик и екстаз – буря и песен на народната душа. Това символично око представлява българската трагична национална съдба и в същото време служи като бездънен прозорец към безсмъртната традиция в българската поезия.