Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един стар сандък, покрит с етикети от различни пристанища, който е служил за багаж по време на презокеанските му пътувания. Дядо я беше закупил от антиквариат, защото обичаше стари вещи. Тетрадката имаше двеста страници и черни твърди корици; била бе укрита под двадесетте годишнини на списание "Златорогъ", написани от литературния критик Владимир Василев. Свикнала съм с почерка му, понеже често преглеждах ръкописите му от младостта му. След това той започна да пише на компютър и не ми беше интересно да разглеждам файловете.

Може би в момента дядо ме наблюдава откъдето и да е и се ядосва. А баба, когато разбра какво намерих, го упрекна: "Вярно ли каза, че си я изгорил? Защо пак ме лъжеш?". Убедена съм, че тя го чу и не знам какво точно й отвърна.

Не се гневи дядо! Много ми липсваш. Наистина много mi тежи отсъствието ти. И те моля не се разстройвай за времето ми - нямам възможност често да посещавам баба. Но знам, че тя не е сама – говори си с теб и много ме нервира когато каже, че вече било време да направи визита при теб завинаги.