Психология на източната религия

Религиозната тематика играе ключова роля в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му произведения. Основното постижение на Юнг е неговото разбиране, че основната първоначална концепция зад различните религии представлява архетипно съдържание на човешката душа. Това ново виждане позволява осмислянето на традиционните ценности и обновяването на остарели форми с нов смисъл. Настоящият том (част от втория обем на Събраните съчинения на Юнг) включва коментари и предговори към източни религиозни текстове, като подчертава основните противоположия и аналогии между западния и източния подход към изразяване и възприятие.

В него е поместен предговорът към И Дзин, който има значително значение за цялостната работа на Юнг, тъй като темата за гадаенето се свързва с разработения от него принцип за синхроничността. Никой не се учудва от собствената си ненаситност; напротив – тя се приема като право, без да се осъзнава, че едностранчивостта в духовното хранене може да доведе до сериозни нарушения в равновесието. Тази ситуация е характерна за западния човек, който няма намерение да спре дотук и рискува да разпространи своята ненаситна алчност навсякъде по света.

К.Г.Юнг