Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" разглежда тежките последици от хомофобията и как тя влияе на мъжете на възраст между четиринадесет и двадесет и пет години, особено в контекста на самоубийствата. Обществото не проявява желание да признае връзката между осъждането на хомосексуалността и увеличаващия се брой опити за самоубийство сред младежи, които са смятани за гейове от техните съученици.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват как етикетирането като хомосексуален влияе върху личността и поведението, установявайки, че дори хетеросексуални индивиди, подложени на подозрения за своята сексуална ориентация, попадат в рисковата група по отношение на самоубийства. Те предлагат решения за предотвратяване на тези трагични случаи.

Според тях книгата трябва задължително да бъде включена в учебните програми в училища и университети. Тя ясно демонстрира необходимостта от действие срещу хомофобията като сериозен социален проблем с цел спасяване живота на младите хора.

В текста се акцентира, че самоубийството не може просто да се обясни чрез индивидуалната психология; вместо това то е социално явление. Чрез интервюта и вдъхновени от идеите на Емил Дюркейм относно социалната интеграция, както и концепцията за стигматизация от Ървинг Гофман, авторите предлагат проницателна типология за младите гейове. Призивът им към превантивни мерки представлява важна тревога заслужаваща внимание.