Бетонната фея

Романът на Иво Беров описва стремежа към един дълбок, древен образ, закодиран в най-долния пласт на съзнанието. Става дума за търсенето на жената - символа на Бетонната фея и взаимодействията с нея, както и моментите на разминаване.

"Срещнах това същество.
И написах история за него. В нея всичко е истина. Тя се нарича "Бетонната фея".
Тази фея е жена – красива, необичайна, добра и любвеобилна; милостива, състрадателна и омайваща; прелестна и понякога нахална или срамежлива. Описанията ѝ са точно такива каквито ги дават онези, които я познават. Но никой друг освен мен не им обърнал внимание.
Видях я. Усетих я. Ще го формулирам по старомоден начин – обикнах я. А тя не ме обикнала обратно; нейното предназначение тук е различно от любовта към някого.
Нейният смисъл в този свят е да завърши неговото приключение.
Моите писма до това същество представляват молба: да забави края на света поне докато аз съм жив – още трийсет или четиресет години... Или десет (защото нямам представа колко време ми остава).
Да не унищожава все още мрежата от причинни връзки и съдбинни възли – защото те ще рухнат. Всички ще бъдат съсипани, разбити, опустошени… Ние сме нищо.

***

На базара хората се блъскаха помежду си с неприветлив поглед в очите си. Преминах през там за да стигна до спирката на трамвай номер седем през топлата суха алея между изхода на базара и спирката - около 500 метра открит път разделят двете места; а срещу полицейското управление има кафене където случайно срещнах онази която търсех - мислех че просто попадам върху нея там въпреки че знаех че тя рядко посещава подобни места . Сега осъзнавам ,че може би реално бях видял пред полицейския участък а не пред кафенето но това остава само едно смутено предположение .
„Това ти ли си? Не мога да повярвам! От кога не сме се виждали! Дай ми целувка! Къде пропадна толкова време? Защо нямаш новини от мен? Липсвахте ми страшно много!”- тези думи така и останаха неизказани между нас .
Не споделихме подобни изблици . Вместо тях обменихме мълчаливи погледи известно време . След което тя ме запита какво правя ...
- Какво правиш ? - попита онази
- Познай ! Нали добре познаваш ?
- Хмм... Я виждаш ли ме де!
Притесних се при директния й поглед ; трудно ми беше да задържа очите си в нейното лице когато сама настоявала за това .
Но иначе можех безкрайно да гледам надолу право в лицето й като потъвам все по-дълбоко ."